Мултимедия

Мултимедията (на английски: multimedia) е средство или начин за съчетаване на звук, изображение, анимация, видео и други типове медия, целящо осигуряване на среда за обучение, отдих, развлечение и творчество. Тя представлява съдържание или данни, които се представят едновременно в различни форми: звук, анимирана компютърна графика, видео. Например, един обект може да съдържа, освен текст, графична, аудио- и видео-информация, както и евентуално начин за взаимодействие с нея. Това се постига чрез използване на определен набор от хардуер и софтуер.

Терминът мултимедия също често се използва за обозначаване на носители за съхранение, които позволяват да се съхраняват големи количества данни и осигуряват достатъчно бърз достъп до тях (първите носители от този тип са компактдискове). В такъв случай терминът „мултимедия“ означава, че компютърът може да използва такъв носител и да предоставя информация на потребителя чрез всички възможни видове данни, като аудио, видео, анимация, изображения и други, в допълнение към традиционните методи за предоставяне на информация като текст.

Примери за отделни форми на съдържание, които могат да се комбинират в мултимедия

Текст

Звук

Снимки

Анимация

Видео кадри

Интерактивност

Етимология

Думата на английски: multimedia; от multi- (много; повече) + media (средства, начини).

В информатиката

Система, при която взаимодействието между изчислителната техника и видеото са свързани с компютърна програма, управляваща образа на екрана.

Интерактивна мултимедия

Интерактивна мултимедия се нарича всеки софтуерен продукт, в който по подходящ начин се обединяват аудио-видео технологии, текст и анимация, с цел да мотивират потребителите и да привлекат тяхното внимание.

В най-общ смисъл, интерактивната мултимедия представлява всяка електронна система, която осигурява възможност на потребителя да контролира, комбинира и манипулира различни видове медия, като например текст, звук, видео, компютърна графика и анимация. Такива електронни системи са компютрите, телефоните, телевизорите, както и други информационни и комуникационни електронни системи. Някои от основните сфери на приложение на интерактивната мултимедия са в програми за практическо обучение (например за симулация на полети), видео игри, електронни енциклопедии, електронни пътеводители, виртуална реалност. При интерактивната мултимедия ролята на потребителя се измества от тази на пасивен наблюдател към тази на активен участник.

Интерактивните елементи могат да включват: гласови команди, писане на текст, докосване на екрана, операции с мишка, джойстик или с други подобни устройства, видео и/или аудио връзка и други. Именно поради интерактивността, т.е. възможността за взаимодействие на потребителя с електронната система, интерактивната мултимедия се считат за следващото поколение електронни информационни системи.

Популяризирането на термина „интерактивна мултимедия“ става в началото на 1990-те години, когато започва да се използва за означаване на персонални компютри, притежаващи оптични лазерни устройства за запаметяване, както и устройства за възпроизвеждане на цифров звук. Най-често използваните в днешно време интерактивни мултимедии, представляват персонални компютри с устройства за възпроизвеждане на цифров звук, четене и записване на CD и/или DVD дискове и мишка (или друго устройство със сходни функции).

Интерактивната мултимедия намира приложение и в сферата на образованието, най-вече поради факта, че може да осигури на обучаемия възможността да работи във „виртуална среда“. Примери за такива среди са:

• софтуерът за музициране (композиране и обработка на музика);
• софтуерът за създаване и обработка на графични изображения;
• софтуерът за симулация на сложни системи и съоръжения, както и на тяхното управление и поддръжка;
• компютърните мултимедийни книги;
• компютърните самоучители.

При всяка от тези среди е налице интерактивна връзка между потребителя и компютъра. Предимствата на интерактивната мултимедия при изброените дейности, са очевидни. Например, при музицирането обучаемият има достъп до голям брой музикални инструменти, възможност за моментално прослушване на всяка от нотите, на музиката, композирана до момента, както и до редица други възможности, които биха били невъзможни при традиционното обучение. Що се отнася до създаването на графични изображения, то там учащият има значително по-големи възможности, отколкото при работа върху хартия. При софтуера за симулация се извършва възпроизвеждане на работата на сложни и скъпи системи и съоръжения, при управлението и поддръжката на които може да възникне опасност за живота на обучаемите и/или повреда в системата. Ясно е, че това няма как да се случи при симулация, което на първо място може да спаси не един човешки живот и на второ място – да спести значителни финансови средства. Компютърните мултимедийни книги, както и компютърните самоучители, предоставят на учащите възможност за интерактивно обучение, в което освен текстови, са включени и аудио (и видео) учебни материали. При качествен подбор на тези материали, учащите усвояват новата информация по-ефективно.

Терминът „мултимедия“ е двусмислен. Статично съдържание (като например книга на хартия), може да се счита за мултимедия, ако то съдържа както снимки, така и текст, или може да се счита за интерактивно ако потребителят взаимодейства с него чрез разгръщане на страниците на воля. Книгите могат да се считат за нелинейни, ако страниците се достъпват непоследователно. Терминът „клип“, ако не се използва изключително, за да опише фотография на действията, е двусмислен в мултимедийната терминология. Видео често се използва за описание на файловия формат, формат на доставка, или презентационен формат вместо „кадри“, които се използват, за да се разграничи фотография на действията от „Анимация“ на образи в действие.

Множество форми на информационно съдържание, често не се считат за мултимедия, ако те не съдържат съвременни форми на представяне, като например аудио или видео. Също така, единствени форми на информационно съдържание с един-единствен метод за обработка на информацията (например не-интерактивен аудио) често се наричат мултимедия, може би, за да се направи разграничение между статичните медии от активните медии. Сценичните изкуства могат също да се считат за мултимедия, имайки предвид че изпълнители и реквизит са множествени форми на двете – съдържание и медия.

Бългаска мултимедийна компания /БМК/ ООД е издател на първият български мултимедиен CD-ROM "Шедьоври на българската иконография" през 1995 година.

Категории на мултимедия

Мултимедията може да бъде разделена на линейна и нелинейна. Линейната включва прогресия без възможност за навигация от потребителя като кино-представяне. Нелинейните използват интерактивен контрол.

Проектиране и разработка

Проектирането и разработката на мултимедия описва процеса на планирането и разработването на компютърен софтуер, при който в един продукт по подходящ начин са обединени аудио-видео, текст и анимация. Отделните медии – текст, графика, анимация, звук, реч, видео, 3-D виртуална реалност, се разглеждат с тяхната специфика, технологии за реализация, средства за създаване и файлови формати.

Основни принципи

Мултимедията представлява представяне на информация, посредством едновременното използване на текст, аудио, видео и т.н.

Основните въпроси, на които трябва да се отговори при започване на проектирането и разработката на мултимедия, са:

• Какво би трябвало да бъде включено?
• Кои са съществените инструменти и принципи?
• Кога какво съдържание е подходящо?
• Откъде можем да получим помощ?

Проектирането и развитието на мултимедия може да се раздели на три етапа: Идея, дизайн, създаване.

Идея

Идея – ясната представа за крайния продукт е много важна, тъй като промяната на идеята в някои от следващите етапи може да отнеме много време и средства. Основните въпроси на този етап са:

• За какво ще става дума?
• Как ще се казва?
• Кой ще е потребителят?
• Какво искаме да предоставим на потребителя?
• Какво ще заинтригува потребителя? – т.е. насърчаване на откривателския дух.^{[източник? (Поискан преди 88 дни)]}

Дизайн

Дизайн – елементите на дизайна трябва да бъдат достъпни и интуитивни. Основните моменти при този етап са:

• скициране на съдържанието;
• избор на спецификации (тип на медията, формат, стандарти и т.н.);
• създаване на диаграма с отделните части;
• организиране на навигацията (менюта и т.н.);
• избор на формат за справка/търсене;
• създаване на икони и етикети;
• избор на потребителски инструменти, устройства за посочване и т.н.

Създаване

Създаване – времето за създаване зависи от хармонизирането на предходните два етапа посредством съгласуване и използване на подходящи ресурси, компетентност и време за разработка. Също така важно е ключовите етапи при разработката да бъдат предварително планирани. Основните ръководни принципи са продиктувани от това как да бъде създадена медията за нашите цели.

За създаване на мултимедийни приложения се ползват следните технологии:

• Поточни медии
• Звук
• Flash

Мултимедийните продукти могат да се използват за вграждане в по-сложни приложения и със следните програмни езици:

• Java
• Javascript
• DHTML^{[източник? (Поискан преди 88 дни)]}

Източници

2. https://expobulgaria.com/about-3112-.html