Мароко

Мароко
	Мароко
	Знаме Герб
	Девиз: الله، الوطن، الملك; „За Бога, страната и краля“
	Химн: النشيد الوطني المغربي
	Мароко (в зелено) и спорната територия Западна Сахара (в тъмнозелено)
Административни данни
Официално име	Кралство Мароко
Местно име	المملكة المغربية
Официален език	арабски
Столица	Рабат
Най-голям град	Казабланка
География и население
Площ	на 57-о място
• Общо	446 550 km²
• Води	0,056%
Религия	99,68% ислям (държавно) 99,23% сунити; 0,45% шиити; ; 0,3% други религии 0,13% агностици; 0,10% бахаи; 0,09% християни; 0,01% юдеи; ;
Демоним	мароканец
Население	на 38-о място
• Общо (2024)	37 493 183
• Оценка (2020)	37 112 080
• Гъстота	82,5 души/km²
• Градско	63,5% (90-о)
Управление
Форма	унитарна полуконституционна монархия
Крал	Мохамед VI
Министър-председател	Азиз Аханнух
Законодателна власт	Парламент
Горна камара	Камара на съветниците
Долна камара	Камара на представителите
История
Династия Идрисиди	788 г.
Алауийска династия	1631 г.
Установен протекторат	30 март 1912 г.
Независимост	7 април 1956 г.
Икономика
БВП (ППС)	оценка, 2024
• Общо	396,685 млрд. щ.д. (56-о)
• На човек	10 615 щ.д. (120-о)
БВП (ном.)	оценка, 2024
• Общо	157,087 млрд. щ.д. (61-во)
• На човек	4203 щ.д. (124-то)
ИЧР (2023)	0,710 (висок) (120-о)
Джини (2015)	40,3 (среден)
Валута	Марокански дирхам (MAD)
Допълнителна информация
Часова зона	UTC+1; UTC+0 (по време на Рамадан)
Автомобилно движение	дясно
Код по ISO	MA
Интернет домейн	.ma
Телефонен код	+212
ITU префикс	MRC
Официален сайт	www.maroc.ma/en
	Мароко в Общомедия

Кралство Мароко е държава в Северозападна Африка. Покрай Атлантическия океан има дълга крайбрежна ивица, която през Гибралтарския проток достига до Средиземно море. На изток граничи с Алжир, на юг със Западна Сахара и Мавритания, а на север и запад с Атлантическия океан. На север граничи по суша с испанските анклави Сеута и Мелиля. Най-високият връх е висок 4165 м.

География

Основна статия: География на Мароко

Мароко граничи с Алжир на изток и югоизток, макар че границата между двете страни е затворена от 1994 година. На запад страната има широк излаз на Атлантически океан. На север има излаз на Средиземно море и Гибралтарския проток, част от който контролира. На средиземноморското крайбрежие на страната са разположени испанските територии Сеута, Мелиля, Пеньон де Велес де ла Гомера, Алхусемас и Чафарински острови.

История

Основна статия: История на Мароко

Най-ранната засвидетелствана цивилизация на територията на днешно Мароко е т.нар. Капсийска култура, съществувала около 8000 г. пр.н.е. Тогава Магреб далеч не е бил толкова сух, колкото е в наши дни, и климатът е бил благоприятен за развитието на човешките дейности.

През XII век пр.н.е. в Мароко проникват финикийците и създават пристанища, които да снабдяват финикийските градове със сол и руда. По това време берберите вече са се установили в по-голямата част от Северна Африка. Доста след първите финикийски търговски Картаген установява добри търговски отношения с берберите. До II век пр.н.е. се образуват няколко берберски царства, които обаче остават в сянката на Картаген или Римската империя, често бивайки техни сателити. През 40 г. римляните анексират по-голямата част от територията на днешно Мароко и формират провинцията Тингитанска Мавритания. Стотина години по-късно прониква християнството, а малко след него – юдаизма.

През V век отслабналата Римска империя губи контрол върху провинцията. Следват нападения на вандали, вестготи и византийци. През VII век пристигат арабите, а заедно с тях и ислямът. В следващите векове се формират няколко големи и мощни ислямски държави, като Бергуата (744 – 1058), Царство Фес и Република Бу Регрег, но част от тях попадат под контрола на Омаядския и Абасидския халифати. Алауитската династия, която управлява съвременно Мароко, идва на власт през 1666 година.

Мароко не успява да избегне колонизацията и става протекторат на Франция през 1912 година, а части от днешната държава са под протекцията на Испания. Мароко получава независимост през 1956 година.

Държавно устройство

Основна статия: Държавно устройство на Мароко

Съгласно Конституцията от 1996 г., Мароко е монархия, управлявана от крал. Крале на Мароко от 1956 г. са Мохамед V, синът му Хасан II и Мохамед VI от 30 юли 1999 г. Изпълнителната власт е осъществявана от правителство, назначавано от краля. Парламентът е съставен от две камари.

Административно деление

Основна статия: Административно деление на Мароко

До 2015 г. Мароко е разделен на 16 региона, които са подразделени на общо 62 префектури и провинции. След промяна на административното райониране през 2015 г. регионите стават 12.^[9]

Регионите до 2015 г. са:

Икономика

Основна статия: Икономика на Мароко

Мароко има относително свободна пазарна икономика, в която по-голямата част от собствеността е частна, но и значителна част от стратегическите сектори е собственост на държавата.

Селското стопанство е в процес на възстановяване след период на упадък през 90-те години. През 2009 г. то претърпява ръст от 20%. Ръстът на БВП през последните години^{[ неясно? ]} е средно 5%. Мощта на икономиката идва през 60-те и 70-те години на XX век, когато Мароко става член на Движението за деколонизация под влияние на социалистическите държави. Заедно с това инвестициите от западните държави се развиват отлично. Основни инвеститори, които изграждат Мароко през от 70-те до 90-те години на XX век, са Франция, Съветският съюз до 1991 г. и в малка част – Испания. Друг инвеститор са арабските държави като Обединените арабски емирства. До 1989 г. основни икономически партньори са и социалистическите държави от Европа.

През годините до 2003 г. Мароко подкрепя Ирак. Благодарение на това контактите му със Саддам Хюсеин са големи, но от 1975 г. страната вече привлича и икономически инвестиции от САЩ и Западна Европа. Това, както и френската и руската подкрепа, позволяват на страната да бъде един от основните търговски центрове със свободен търговски стокообмен, както на Запад, така и на Изток. Войната в Ирак през 2003 г. не пречи на Мароко да провежда свободна икономическа линия. Въпреки че Мароко подкрепя арабската позиция на останалите арабски страни по палестинския, иракския и други проблеми, контактите с мощните икономически държави се реализират без проблеми.

Мароко е кандидат за втори (след ОАЕ) световен търговски център на Арабските държави, развит е туризмът и услугите.

Население

Основна статия: Население на Мароко

В Мароко преобладават арабите, но страната в миналото е населена с бербери, които представляват около 40% от жителите. Част от населението на юг е чернокожо; робството дълго време е съществувало в областите на оазисите. Има голяма еврейска общност, пуснала корени преди 2000 г., която масово емигрира към Израел и Франция при независимостта на Мароко.